13 август, 2016 
“Играта и игровият инстинкт са най-върховното човешко постижение”
- Владимир Береану в специално интервю за Портала на българите в Испания
С разследващ журналист Nº 1 в България
от Тарагона разговаря Росица Василева
Владо Береану прие с готовност предложението ми да го интервюирам за интернет портала ни тук. Приятен, сдържан и лаконичен събеседник, дългогодишният автор и водещ на легендарното телевизионно предаване “Частен случай” едва ли има нужда да бъде представян. Премислям внимателно въпросите в стремежа да “изкопча” маскимално искрени отговори. Още в началото уточнявам старателно, че целта на интервюто не е евтина жълта сензация.
- Нямате ли усещането, че журналистиката някак опошля през последните двайсет години? Надделяват черната хроника и жълтите сензации. Защо и къде остана традиционният начин на осведомяване? Сентенцията за хляба и зрелището ли е в сила или има и друго?
- Журналистиката, както и всичко друго, съответства на пазара. За съжаление появата на интернет, смартфони, лаптопи и други технически средства доведе до сериозно затъпяване на масовата аудитория. Хората вече не учат нищо, понеже ако им трябва нещо, има интернет и гугъл. Това се отнася най-вече за поколението, посещавало училище след 1994 год. Хората станаха неграмотни, без задълбочени познания, които се получават в училище и в ежедневно учене. Паметта, както всеки друг мускул в тялото, трябва да се тренира. Когато не си товариш паметта, понеже всички отговори ги има в интернет, човек затъпява. За съжаление това е вярно за масовия потребител на журналистическа продукция. Съответно журналистите пишат с все по-елементарен език и за събития, които не изискват почти никакви познания и информация. Това води до съсредоточаване върху жълти сензации и черни хроники. Анализ на събития и извеждане на по-обобщени заключения от тези събития почти изчезна. За съжаление за истинска информация и анализ човек трябва да се рови в специализирани издания и сайтове. Нещо, което масовият потребител не прави. Истинската журналистика изчезва, а на мода е елементарна хроника на още по-елементарни сензации.
- Носител сте на специалната награда от международния фестивал за детективски филми и телевизионни програми „Закон и общество“ в Москва. Нямате нужда от представяне просто защото името Ви самò говори за Вас. По какво си прилича и по какво се различава родната журналистика от световната?
- За съжаление родната журналистика почти не се отличава от световната, защото ние сме интегрална и успешна част от развитото глобално общество. Тук трябва да отбележа, че в това отношение България е във водеща позиция. Българските интернет услуги и кабелни телевизионни мрежи са водещи в Европа заедно с тези на Румъния. Странното е, че качеството и цената на нашите кабелни и интернет услуги са водещи в целия Европейски съюз. Поради тази обективна причина при нас имаме журналистика на световно равнище с всички позитиви и най-вече негативи от това.
- Да се върнем назад във времето… Какво загуби “Частен случай” след тръгването на Владо Береану? Двайсет години в БНТ не са никак малко.
- Тук отговорът е много прост: три месеца след моето напускане от БНТ и от “Частен случай” предаването беше спряно от ефира на телевизията. Важното е, че това предаване постави основата на разследващата журналистика у нас след демократичните промени.
- Коя е основната причина, та животът у нас да не тръгва в желаната посока? Преди беше “виновен” режимът, а сега? Корупцията ли е най-големият проблем? В Испания също напоследък постоянно излизат случаи на корумпирани политици.
- Въпросът съдържа и отговора. Основният проблем е изключителната корупция у нас. Вярно е, че корупция има и в развитите европейски държави, но при нас тя е “системна”. Както политиците, така за съжаление и населението счита корупцията за неразделна част от политическата дейност. Хората влизат в политиката, за да се облагодетелстват финансово, по незаконен път, а правосъдната ни система не ги осъжда и получава вторични финансови облаги от политиците. Системата работи перфектно и е напълно непробиваема.
- Какви рискове крие разследващата журналистика и кога един журналист не се чувства удовлетворен от работата си?
- Основният риск на разследващите журналисти е да загубят хляба си и възможностите за работа. За съжаление повечето от тях се огъват и работят по теми, подхвърлени от политици, магистрати и властимащи, с цел злепоставяне на опоненти или просто жертване на дребни закононарушители, за да има привидно правосъдие и съответно понятието “разследваща журналистика”.
- Кое е най-неоправданото обвинение, което са Ви отправяли в работата, а и в живота?
- В БНТ често ръководството в своето желание да спре определено предаване ме е обвинявало в липса на обратна позиция. Това никога не е успявало, понеже аз винаги съм документирал отказа на обвинената страна да коментира въпросния казус. В журналистиката отказа да коментираш е достатъчен коментар.
- Веднъж казвате, че политиката на световните лидери е “на ниво жилищен блок”. Вярвате ли в идеята за Световния ред? Кой и какво според Вас управляват света днес и когато и да било?
- Моят коментар се дължи на очевидното разминаване между образователното ниво на политиците и научния елит в световен мащаб. Политиците си нямат понятие от инструментите и познанията, с които боравят учените. Начинът на вземане на политически решения е на нивото на методите отпреди 2000 години, т.е. на нивото на житейските отношения в един “жилищен блок”. Естествено, подобен начин на мислене не може да въведе Световен ред. Светът се управлява от огромното противоречие между мисловния елит на човечеството, който открива законите на вселената, и “селския” манталитет и улична хитрост на политиците и техните лидери. За съжаление това противоречие приближава и края на човечеството. Нищо страшно, понеже всеки елемент на нашата вселена има начало и край… Вселената като цяло продължава да съществува.
- Кой е “най-неудобният” въпрос, който са Ви задавали – в личен и професионален план?
- Няма неудобен въпрос, има лош отговор.
- Ако трябва отново да избирате, коя професия ще очертае професионалния Ви хоризонт?
- За да избегна много от проблемите, които съм имал, бих се занимавал цял живот професионално с играта бридж. Играта и игровият инстинкт са най-върховното човешко постижение.
- Смятате ли се за волеви човек? Мечтае ли мъжът Владо Береану и за какво? Или това е само за романтиците?
- Дали съм волеви човек, могат да кажат само околните. Моето мнение не е обективно. А моята мечта е изпълнена – живях и живея в “интересни” времена, както казват китайците.
“Изкуство в раница с Росица Василева”
“Arte en la mochila con Rossi VAS”