4. Сдружения с нестопанска цел

Юридическите лица с нестопанска цел са асоциации и фондации.

Те могат свободно да определят целите си и да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в частна или обществена полза.

Определянето на целите и дейността се извършва в устава, учредителния акт или с изменението им.

Според определените цели и извършваната дейност сдруженията с нестопанска цел се разделят на:

- Cдружения с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност;

- Cдружения с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза.

Характерно за сдруженията с нестопанска цел е, че се създават с цел извършване на общественополезна дейност и облагодетелстване на трети лица, поради което приходите от дейността им се използват за извършване на мероприятия съгласно целите, определени по устав и не разпределят печалба под формата на дивиденти.

Провеждане на учредително събрание

Членовете-учредители трябва да бъдат физически лица.

Те вземат единодушно решение относно конкретните цели на сдружението, седалището, устава и определят юридически представители за провеждане на процеса на регистрация.

Основните задачи на учредителното събрание са да вземе решение за учредяване на сдружението, да приеме устав и да избере управителен съвет.

Уставът на сдружението трябва да съдържа:

- Наименование на сдружението – то не трябва да съвпада с наименованието на друго сдружение;

- Cедалището и адресът на управление;

- Целите на сдружението – те не могат да имат стопански (търговски) характер.

При формулирането им трябва да се внимава да не се запишат цели, които противоречат на Конституцията, законите и добрите нрави.

- Cредства, с които ще бъде преследвана целта – например членски внос, дарения, доброволен труд от страна на членовете;

- Oпределяне на вида дейност (в обществена или частна полза);

- Предмета на дейност.

В устава трябва да се посочат начините и способите за постигане на поставените цели, както и реда за разпореждане и управление на имуществото на сдружението.

Възможно е да се посочи, че сдружението ще развива и стопанска дейност, доколкото това е необходимо за постигане на целите му;

- Oрганите на управление и начина на представяне на сдружението юридическите лица с нестопанска цел се представят от управителния си орган.

Общото събрание е върховния орган на сдружението.

Свиква се най-малко веднъж годишно, за да одобри финансовите отчети и бюджети и е компетентният орган за промяна на Устава.

Назначава Управителния съвет, председателя и др.

Управителният съвет се състои най-малко от 3 лица – членове на сдружението.

Ако за член на Управителния съвет е избрано юридическо лице, което е член на сдружението, то може да бъде представлявано от физическо лице, което не е член на сдружението.

По решение на Учредителното събрание, съответно на Общото събрание, функциите на управителния съвет може да се изпълняват и от едно лице управител.

Ако сдружението се управлява от Управителен съвет, той избира от своя състав председател.

Сдружението може да има и други органи като Надзорен и Контролен съвет.

Ако бъдат създадени, техните правомощия трябва да са изрично определени в устава;

- Kлоновете, които сдружението ще създаде;

- Правомощията на органите на сдружението;

- Правилата относно възникване и прекратяване на членство, както и реда за уреждане на имуществени отношения при прекратяване на членството;

- Cрокът за съществуване на сдружението (срокът може да бъде и неопределен);

- Pедът за определяне и начина на внасяне на имуществените вноски;

- Начинът на разпределение на останалото имущество след удовлетворяване на кредиторите при ликвидация или несъстоятелност.

Всички горепосочени действия трябва да бъдат надлежно протоколирани.

Протоколът се подписва от всички учредители.

Първоначалния капитал, който трябва да има всяко сдружение с нестопанска цел, се състои от активи и права, които внасят съдружниците при неговото учредяване.

Този първоначален капитал може да бъде увеличен допълнително чрез допълнителни ресурси, като вноски или квоти, договорени между съдружниците, от една страна, и дарения, наследство, субсидии, помощи и т.н., които сдружението може да получи от трети лица.

5. Колективно съдружие

Съдружниците работят под общото наименование на фирмата и са равни помежду си.

Могат да се разграничат два вида съдружници: които внасят капитала, се наричат “съдружници-капиталисти” и тези, които участват с труда си (работа, услуги или дейности като цяло) “индустриални съдружници”.

При този вид съдружия личните активи не са част от капитала на фирмата, както би било в случая на едноличния търговец, тъй като отговорността е вторична, т.е. може да се насочи срещу активите на съдружниците само когато се изчерпат активите на сдружението.

Сдружението отговоря за дълговете си със собствените си активи до изчерпването им, като съдружниците носят солидарна отговорност, заедно и поотделно, за задълженията на дружеството в случай, че същите не се покрият с неговото имущество.

В допълнение, отговорността е неограничена, не се ограничава до внесения от съдружника капитал, а се отнася до всички негови настоящи и бъдещи активи и също така е солидарна, т.е. кредиторите имат право
да насочат исковете си срещу всеки един от съдружниците за целия размер на дълга.

На свой ред заплатилите дълга съдружници могат да изискват от останалите да компенсират частта, която съответства на всеки един от тях.

Основното предимство е, че е най-лесният начин за регистрация на търговско дружество, както по отношение на създаването, така и от гледна точка на управлението и счетоводството.

Недостатъкът е, че отговорността се поема от съдружниците с личното им имущество и е неограничена.

В сравнение с останалите сдружения при колективните участието в сдружението не може да се прехвърля, също така няма определен минимум на първоначалния капитал.

Статията подготви: Галя Душева – Данъчен консултант, Аликанте – Тел: 966 490 849; Ел. поща: gdusheva@economistas.org ;