Кралската опера “Ковънт Гардън” отбелязва с тържества и безплатен концерт на 19 януари  20-годишнината на Васко Василев като неин концертмайстор и творчески директор. В 4 страници пишат за постиженията на българина

 - Васко, Кралската опера отпечата 4 страници за 20-годишния ви юбилей в Ковънт Гардън. Как го приемате?

- Това е тяхна инициатива. Колегите ми искаха да отбележим тези 20 години, които съм с тях в Ковънт Гардън. И не ми се вярва как прелетя времето. Щастлив съм, че концертът за тази годишнина ще бъде в една от най-красивите зали – Paul Hamlyn Hall. Преди години я открих след ремонта  с концерт, на който бе и кралицата майка.
- В преслиста пише, че с отиването там сте издигнали равнището и сте внесли разнообразие в репертоара на Ковънт Гардън с нови опери.
- Ами това е моята работа. Щастлив съм, че това се отбелязва. Когато пристигнах в Ковънт Гардън, директорът на оркестъра ми каза: “Ние сме като стар “Ролс-Ройс”. Когато той работи, е жестоко добър, но и доста често се чупи.” (Смее се.) Аз се надявам ние да сме все още като “Ролс-Ройс”, но и приличаме малко на “Мерцедес” или на “Тойота”, които рядко се развалят.
- Какво ще се случи на 19 февруари, датата на юбилея?
- Решихме да отбележим годишнината не с парти – с ядене и пиене, а с музика. Концертът в понеделник ще е безплатен, като благодарност към приятели и симпатизанти през тези 20 години. Ще се свирят неща, свързани с моите най-успешни продукции в Ковънт Гардън. Те ще бъдат мои специални аранжименти за цигулка, пиано и оркестър. Програмата проследява хронологично времето ми в Кралската опера. С приятели, които са свирили с мен през годините, ще изпълним популярни опери като “Турандот”, “Бътерфлай”, “Лебедово езеро”, “Таис”. Концертът е един час и се надявам да зарадваме почитателите, а и всички българи, които могат да дойдат, за да преживеем заедно музиката.
Специално за него от Япония идва мой приятел -  Шого Кариязаки, който прави икебана на императорската фамилия. По време на изпълнението той ще прави букети, които ще отговарят на музиката.
- Ще има българска телевизия?
- Събитието ще бъде представено от различни медии от целия свят, ще има телевизии и от Япония, а доколкото знам – и от България.
- Всъщност вие самият сетихте ли се, че имате  годишнина, или други ви подсетиха?
- Други ме подсетиха. (Смее се.) Дойдох в Лондон на 23 години. Докато напусна окончателно Лион, имах пробен период за две продукции – “Травиата” и “Спящата красавица”. В Ковънт Гардън нямаха длъжност концертмайстор, направиха я заради мен. Препоръча ме тогава първото чело на операта Джордж Айс. И първата продукция като концертмайстор бе “Травиата”. Така станах най-младият, а и още държа рекорда на най-младия концертмайстор на операта. Повишението означаваше по-голяма отговорност. След това аз назначих още двама, които са втори и трети концертмайстори.
- Как ви изпратиха от Лион, където бяхте 2 години концертмайстор.
- Като заминавах от Лион, французите писаха, че Ковънт Гардън е една фабрика и аз съм поискал да отида занаятчия там, вместо да остана при изкуството Но това бяха малко крокодилски сълзи. (Смее се.)
- Какво си спомняте от първото влизане в Кралската опера?
- Няма да забравя първия си концерт. Никога не бях виждал толкова голяма опера. Мащабите бяха други, а също и музикантите бяха на най-високо ниво, водени от знаменития диригент сър Джордж Шолти. Почти всичко тогава се снимаше за телевизията, което означаваше, че просто нямаш право на грешки. Както казваха французите, в тази фабрика всичко трябва да върви като по часовник. Ковънт Гардън в същото време ми даде и една огромна свобода да правя свои проекти, даде ми възможността да работя с артисти като Хосе Карерас, Павароти, с голямата английска актриса Хелън Мирън, с Питър Устинов и много други, сред които с поне 10 български певци – с Анна Томова-Синтова, Светла Василева…
- Очаквате ли на 19 февруари на концерта някой от кралското семейство или принц Чарлз, който е благодетел на Кралската опера?
- Те никога не известяват кога ще дойдат. При всички положения са поканени, защото принц Чарлз е наш меценат. Познаваме се много добре, аз съм свирил много пъти пред него, а и с него – той дирижираше един път оркестъра. Свири на чело. Но последния път, когато бяхме заедно, тъжно ми каза, че си е продал челото. А всъщност го е продал на аукцион и парите е дарил на Кралската опера.
- Имате и друга длъжност в Кралската опера.
- Да, творчески продуцент съм. Тоест имам свободата да правя различни творчески проекти, какъвто бе този със Стинг и съпругата му. Стинг и неговата съпруга на една от камерните сцени в Кралската опера. Качихме публиката на сцената, а залата остана празна. Темата бе любовните писма между Роберт Шуман и съпругата му.
Проектите са с най-различни звена от операта, които избирам и съединявам с външни по-модерни и даже  революционни елементи, в които няма грам консервативизъм, присъщ за оперната музика. В тази насока аз работя като творчески продуцент. Например за следващите 2 години ще се прави огромно реновиране на операта за около 30 милиона лири. Ще се обновят фасадата, вестюбюлът и др. И аз планирам за откриването да изнесем операта на улицата – едно голямо шоу на площада пред Ковънт Гардън. Искам да привлечем хората от улицата да почувстват това, което се случва в операта.
- Като традиционалисти как погледнаха англичаните на идеята да вкарате Стинг в операта или да изнесете балета, певците и оркестъра на площада?
- Ами проектът със Стинг донесе на Ковънт Гардън 500 000 лири. Така че и традиционалистите, когато им докараш пари, приемат идеите. А и в случая Стинг не влезе в операта като рок певец, а като актьор с роля, която е правил вече в холивудски филми. И нямаше проблем. В интерес на истината Кралската опера е традиционна сграда, но нещата, които се получиха през последните 10-15 години, като операта “Ана Никол”, участието на най-добрия соло музикант на Острова Марк Ронсън, балети с много модерна музика, доста промени облика . За мен е важно, че Ковънт Гардън има този талант, че ако искаш да видиш опера на Моцарт или Пучини, ще видиш най-доброто, ако искаш нещо предизвикателно и традиционно, това става пак там.
- Има ли весели случки в операта?
- Последният ми концерт за 2014 г. бе на 27 декември в Памплона, Испания. В началото, когато оркестърът започна интродукцията, от първия балкон в залата се изправиха с български знамена и започнаха да скандират като във футболен мач “Васко, Васко”. И започнах да свиря. Испанците бяха напълно шашардисани от това. После българите изнесоха на сцената цветя. Беше много трогателно.
- Къде бяхте на Коледа и Нова година?
- На Коледа се събрахме цялото семейство при нашите в Германия. А Нова година посрещнах в Севиля, преди това имах концерт във Валенсия и заминах за Севиля, Нюрнберг и Мадрид, където сега работя по няколко проекта.
- Тези проекти включват ли и България?
- Длъжен съм да дойда, особено в София, където не съм свирил 2 години. В момента
планираме концерт в София с нов музикален проект, обаче не мога да издам повече на този етап.
- Как приключи 2014 г. за вас?
- Бе рекордна година от концерти в най-много страни. Само турнето ни в Азия по моя проект Cinema сoncertos бе в над 10 страни, като започнахме от Сингапур, та до Камбоджа, Виетнам, Малайзия, Япония, Китай.
- Знаете ли, че българи по тези географски ширини търсеха билети по интернет за вашите концерти?
- Това бе така, даже се срещнах в Малайзия с българи, които дойдоха на концерта. Та те ми казаха, че има български ресторант в столицата Куала Лумпур. Във Виетнам също срещнах много българи, които бяха на концерта в Сайгон, а и в Япония се видях с българи. Може би единственото място, където нямаше нашенци, бе Камбоджа.
- Откъде е този интерес към Азия, дори и албум с японски пианист издадохте в Токио през есента?
- Интересът е първо икономически, тъй като Азия е огромен пазар за класическата музика. Япония е един от огромните пазари в света за класическа музика, а в страни като Виетнам и Камбоджа, където не са имали наситен концертен живот, какъвто е имало в България и Англия, има глад за концерти. Така че Азия е много важен пазар за развитие.

- Освен комерсиалната страна май и сърцето ви гледа на Изток…
- Обичам Япония, моята приятелка Томо е от Токио и имам между 30 и 40 концерта на година. Познавам страната, работя с различни хора и вече много добре говоря японски. А и Япония е втора по пазар на класическа музика след САЩ.
- Какво ви харесва – хората, културата, екзотиката, риболовът…?
- Аз се движа първо от стомаха си, харесва ми най-много храната им. (Смее се.) Приятел ме е водил на различни острови да ловим риба и според него съм първият българин, бил на остров Хачиджоджима.
- А защо отбягвате друг огромен пазар – Русия? Нали Москва разви таланта ви на цигулар.
- През октомври съм поканен за майсторски класове в Московската консерватория и в момента уговаряме концерт. Така че аз въобще не го отбягвам, но Русия е огромна страна, изисква голямо внимание, а аз не съм бил там 26 години.
- Ако ви покани внучката на Тодор Живков да свирите на нейно ревю, ще отидете ли?
- Ако имам възможност, разбира се, че бих свирил. Тя ми е приятелка и направи костюмите за група “Лауреат”, когато свирихме в България преди повече от 10 години.
- Какъв репертоар сте подбрали за 2015 г. и защо?
- Сега работя с много интересен хореограф Hofesh Schechter (Хофеш Шечтер). Той е голяма тв звезда като хореограф, но никога не е работил с Кралския балет. Та сега той прави нов балет за “Лебедово езеро” и за “Мадам Бътерфлай”. Подготвяме и концерт на оркестъра за самата опера, в която аз ще бъда концертмайстор и солист. И голямо турне в Япония…
Преговаряме и с Китай да представя мой проект за опера с караоке, но там мащабите на страната са огромни. И ме попитаха дали можем да направим 100 концерта в зали между 10 000 и 15 000 души. Този проект го планирам отдавна и вече го започваме. Няколко от най-известните опери като “Кармен”, “Аида”, “Мадам Бътерфлай” ще бъдат направени така, че когато ние свирим и певците пеят, публиката ще има текстовете като караоке и ще участва заедно с нас в концерта.
- С кои интересни личности и световни знаменитости се срещнахте напоследък? Разкажете вашата история за отминалата година.
- Срещал съм се с много световни лидери – от президенти до кралицата майка на Великобритания. Но не ми се бе случвало да коленича пред някого до турнето ни в Азия миналата година. В Камбоджа аз и диригентът трябваше да се явим при императора като представители на Кралската опера. И то задължително да коленичим пред него, такъв бил ритуалът.
Императорът ни поради по сребърна табакера, която на после видяхме на пазара по 1 долар
- Залата, за която мечтаете?
- Няма такава, свирил съм в най-добрите на света. Но не залата, а публиката е определящата. Музикантът във всеки момент на сцената трябва да даде най-доброто от себе си, независимо дали свири в Ковънт Гардън, Лион, в Сливен, или Бургас. Защото не можеш да се осланяш на това, че преди 2 години тук си свирил хубаво, трябва да се доказваш във всеки момент където и да си. Всеки концерт е различен и понякога в най-лошата зала може да има такава атмосфера, че да направиш запомнящ се концерт.
- Какво мислите за религиозната нетърпимост и убийствата на невинни в Париж?
- Това е посегателство срещу най-хубавите ценности на западната култура – свободата на словото, свободата на духа и демокрацията. Това дори не е даже религия, а си е чист терористичен акт. Така не може да се отговаря на карикатурен вестник.
- Помагате ли на деца музиканти, както на вас някога са помагали?
- Когато случа на талантливо дете, помагам, разбира се. Аз давам безплатни уроци на много даровити деца. А и турнето ни в Азия бе изцяло благотворително за деца, които са от бедни семейства и не могат да получат стипендии. А за музиката трябва образование.
- Откъде е свежото ви чувство за хумор и опитвали ли сте да го използвате и в свиренето?
- Абсолютно. Без усмивка не мога да мина нито ден. Животът е прекалено красив и не трябва да бъдем мрачни. В музиката непрекъснато се майтапим. В края на краищата  не сме доктори, от които зависи животът на някого, а трябва да доставим само удоволствие на хората с посланието в музиката. И към него да прибавяме чувството си за хумор.
- Най-големият комплимент, който сте получавали?
- Не слушам комплиментите. Гена Димитрова казваше: “На тези, които ми правят комплименти, не им вярвам, защото вероятно искат нещо от мен, а тези, които ме критикуват, вероятно ми завиждат. Аз вярвам на себе си и на определена група около мен, които знам, че ще ми кажат истината.”
- Като станахте на 40, издадохте биографичната си книга. Какво бихте дописали в нея за изминалите 5 години?
- Няма нещо интересно за писане, ще почакаме още малко. Но за едно допълнено издание за 50-годишнината има достатъчно неказани тайни. (Смее се.)
- Казвате, че удоволствието на мъжа минава през стомаха. “Лидъл” положи доста усилия да ви научи да готвите?
- Обожавам храната и винаги съм искал да се пробвам в курс по готвене, за да се науча да готвя поне спагети, китайска храна, но опитът приключи с извода, че от мен готвач няма да стане, за съжаление. И най-главната пречка е, че заради ръцете трябва да се пазя от ножовете. Засега мога да готвя баница, защото получих достатъчно съвети. А приготвям и всичко останало, което се удава на мъжете, които не могат да готвят. (Смее се.)

В Токио, минути преди специално участие в предпремиерна прожекция на японски филм, в чийто саундтрак Васко има специално участие. СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ

Източник: 24часа.бг