За годишната работна среща на Асоциацията на българските училища в чужбина, която се проведе от 24-ти до 26-ти юли т.г. в СУ “Св. Климент Охридски”, разказва Снежина Мечева, говорител на Асоциацията

Първият ден на годишната ни работна среща започна рано. В 9 часа г-жа Атанаска Тенева – зам.-министър на образованието, откри с приветствени думи работния ден. Тя прочете обръщение към колегите от името на министър Анелия Клисарова.

Г-жа Тенева заяви пред всички спокойно и със задоволство, че онова, което Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) започна преди 6 години, е повод днес да сме заедно и да сме удовлетворени.

Защото през 2008 г, заедно с Георги Пирински – председател на 40-тото народно събрание, г-жа Тенева, като член на Комисията по образованието, бе един от първите политици, който отвори за нас вратите на Парламента.

На 26 юли 2013-та започна последният семинар от тридневните събития, организирани от АБУЧ, СУ „Климент Охридски” и служителите в МОМН, с които работим заедно, за да има съществено и успешно образование по роден език зад граница.

Г-жа Наталия Михалевска – началник отдел „Училищна система” в МОМН изнесе презентация в помощ на ръководителите на българските неделни училища зад граница.

В залата бяха и други представители на министерството, които с основание наричаме съмишленици: г-н Лазар Додев – директор на дирекция „Организация, контрол и инспектиране”, г-жа Румяна Тошкова и г-жа Керка Андонова.

Колегите имаха възможност да зададат въпросите, които се нуждаят от отговор, за да се върви в правилната посока. И когато в подобно обсъждане между равнопоставено заинтересовани хора има живот – всички вярваме и се радваме, че това става традиция.

Следобед от 14.00 часа започна Годишното общо събрание на АБУЧ, което този път пресрочи предвиденото време само с 45 минути.

Колегите приеха отчета на УС на АБУЧ и повечето от тях изразиха с особено вълнение своята благодарност за всичко, което правим и постигаме. Видя се, че си имаме доверие.

Голяма част от учителите и ръководителите от нашите училища споделиха своята готовност да се включат и да помагат, за да можем и повече.

Взехме решение да се изберат отговорници по региони, които да бъдат връзката между Управителния съвет и училищата по места, за да улеснят комуникацията и да може сведенията, от които всички имаме нужда, да достигат до повече наши членове.

След това имахме много малко време, за да поемем дъх и да се отправим към ресторанта в Софийския университет „Алма матер”, където пак по традиция завършват нашите летни мероприятия в приятелска работна вечеря.

Най-високият гост на тази вечеря бе вицепрезидентът г-жа Маргарита Попова, която също не за първи път е сред нас. Обръщението й към всички ни бе сърдечно и откровено.

Думите бяха на представител на високата президентска институция, но изречени с майчински женски афинитет, защото как друго яче може да се говори с хора, които отглеждат и възпитават духовно децата на България.

В залата достигаха отвън възгласите на протестиращите, които са фон на живота ни днес, но в нашия салон бяхме едно цяло и не ни разделяше нищо.

Никой (надявам се) в момента не мислеше за политическите си убеждения, а се радваше, че работим за една благородна и обединяваща национална кауза. Може да бъдем обединени в България и трябва да го постигнем, ако има разум и желание.

Ние винаги каним на нашите срещи хората, с които през различните години сме работили заедно и сме постигали съществени победи.

Тук бяха, освен вицепрезидента Маргарита Попова, и зам. образователния министър Атанаска Танева, и Росен Иванов – председател на ДАБЧ, както и бившият министър на образованието Сергей Игнатов – който въведе Постановление 334 на МС, което след десетилетия ни направи част от образователната система на родината.

Беше и Кирчо Атанасов, бивш зам.-министър на образованието, а сега съветник на настоящия министър по въпросите на средното образование.

Той от своя страна също пръв отвори навремето вратите на МОМН, за да поведем диалог с ресорното ни министерство. Тези неща не се забравят и АБУЧ винаги ще бъде признателен на хората, които в някой момент са ни повярвали и са ни подали ръка.

Тук беше и бившият зам.-министър на външните работи и бивш посланик във Великобритания Любомир Кючуков, настоящият ни посланик в Испания – Константин Коджабашев, почетният член на АБУЧ – Велислава Дърева, писателят Владимир Левчев, оперната певица Стефка Евстатиева, доц. д-р Грозев от Софийския университет, Нели Петрова – директор на Първа английска гимназия в София, Надя Барух – гл. редактор на издателство „Азбуки”.

Многоуважаваният от нас почетен член на АБУЧ Георги Пирински за съжаление се обади в последния момент да се извини, че е възпрепятстван служебно и не можа да се присъедини.

С удоволствие изреждам този дълъг списък, към който имаше желание да се присъедини и Соломон Паси, бивш външен министър на България, но предварително поети ангажименти го отправиха към Родопите.

Искам не само да регистрирам нашите поддръжници, но и да си остане в архива ни този хубав спомен от взаимност и единение в едни толкова разединени за съжаление дни като днешните. АБУЧ може да е пример в това отношение за мнозина.

В началото имаше по-сериозна работна част от приветствия. Не мога да не спомена изключително силните думи, от които настръхнахме, на нашата Българка на годината ’2013 – Боянка Иванова, директор на българското училище „Джон Атанасов” в Чикаго и член на УС на АБУЧ.

Тя каза: ”Изтичането на българи в трудоспособна възраст извън България е най-масовият мирен протест срещу ставащото в страната ни през последните 20 години, който не престава да триумфира с цялата си любов и загриженост към родината и с убедеността, че достойнството на един народ е в съхранената му духовност, а най-мощното му оръжие е словото, с което децата ни изписват името си и назовават рода си.

Огромна е заслугата на българката – майка и учител зад граница, която въпреки заслепяващия блясък на жизнения стандарт в страните с развити икономики, успява да възпита децата си в родолюбие, да им внуши желание за завръщане и убеденост, че само чрез единение на народа ни вън и извън страната ни България ще я има и пребъде.”

Официалната част бе последвана от три презентации на образователни продукти, а после започнаха хубавините. Приятелските контакти на нашите колеги от цял свят с гостите ни, размяната на приказки за значимите неща, които ни свързват, новите познанства, смехът, обичта.

Няма да ви разказвам всичко, за да дойдете и да го видите догодина сами. На повечето хора не им се тръгваше и все пак, когато официалните гости късно, късно ни напуснаха, ние, останалите учители, се сбрахме покрай едно доста неакордирано пиано и запяхме „Облаче ле бяло” – фалшиво, но от сърце.

Обаче: Всяко лято в тези наши дни в България няма фалш, а само сърце и искреност. /eurochicago