Не е изненадващо, че почти един милион българи гласуваха с краката си и напуснаха страната. А тези, които останаха също гласуваха с краката си през последните седмици, протестирайки не срещу икономиите, а срещу лошото управление, корупцията и закостенелите политически партии.

Пиша тези редове от София, където участвах в семинара “Европа по време на кризата”, организиран от Посолството на Испания в България, Центъра за либерални стратегии, Европейския съвет за външна политика, Кралския институт “Елкано” и Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Моментът не можеше да бъде по-интересен, защото (консервативното) правителство падна в средата на февруари след поредица от масови протести. Изборите ще се проведат на 12 май, а междувременно задълбочено и разпалено се коментират Европа и кризата.

Първото ми разсъждение е, че Европа днес е толкова засегната от кризата, че без да знаеш на практика нищо за тази държава, можеш да слезеш от самолета, да се включиш в един публичен дебат с двама от основните лидери на две големи политически сили – на лявоцентристите (Георги Пирински) и на дясноцетристите (Иван Костов) и да разбереш всичко, което се казва. Изненадва мимикрията в дебатите: икономии, растеж, криза на демокрацията, ролята на Европа, ролята на Германия, популизма. Нямаме един европейски “демос” (народ), но изглежда европейците говорят за едни и същи неща. Това е едно начало.

Второто ми разсъждение е свързано с икономиите. Въпреки че отвън политическата криза се приписва на политиките на икономии, това не е напълно вярно, ни казват експерти като Димитър Бечев. Вярно е, че България беше детето модел на политиките на икономии. С дълг 15% от БВП (вторият най-нисък в целия ЕС) и публичен дефицит под 3%, България изглеждаше като държава, която никой от останалата част на Европа нямаше за какво да критикува. Но именно тук е проблемът: в това, че в продължение на твърде много години ЕС следеше само два показателя и игнорираше останалите.

След две десетилетия тежки икономически реформи, средната заплата в България е 380 евро, а средната пенсия – 140 евро, но София е скъп град, а в селските региони, по думите на тези, които ги познават, бедността е невъобразима. Не е изненадващо, че почти един милион българи гласуваха с краката си и напуснаха страната.

А тези, които останаха също гласуваха с краката си през последните седмици, протестирайки не срещу икономиите, а срещу лошото управление, корупцията и закостенелите политически партии. Спусъкът беше вдигането на цените на тока след либерализацията, но след това се настани усещането, че политическата система не функционира или функционира само в полза на една малка група от хора.

Така че нека внимават останалите правителства, включително и испанското. Това, което ни казва България е, че икономиите са необходимо, но не и достатъчно условие за народния бунт. Икономиите са варел с бензин, но кибритената клечка е липсата на добър модел сред българските политици и усещането за корупция. /dnevnik.bg