Д-р Боян Кулов ,

Асоциацията на българските училища в чужбина, в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: Д-р Кулов, каква е дейността, която извършва Асоциацията на българските училища
в чужбина?

Д-р Боян Кулов: Дейността на асоциацията е да подпомага българските училища в чужбина, в тяхната дейност,
която е обучение на Български език и литература, История и География на България и българска култура. Спецификата е, че става въпрос за обучение в чужбина. Тоест става въпрос, че тези деца растат, живеят в чуждоезикова среда и поради това им е много по-трудно да изучават български език.

Фокус: В кои държави функционират български неделни училища?

Д-р Боян Кулов: Много са държавите, в които функционират български неделни училища. Разположени са по всички населени континенти. Най-далечните са Нова Зеландия, Австралия, Китай, Бразилия, Аржентина и други. Такива училища има най-много в Европа, където са  едни от най-големите училища, включително и най-голямото, което е в Лондон. Там в момента има над 7 училища. В Чикаго, Мадрид, Испания също има изключително голям брой на български училища.

Фокус: Какво точно представляват „неделните училища”?

Д-р Боян Кулов: Всички тези училища не са неделни. Българските училища в чужбина са много различни по вид.
Има училища, в които наистина обучението се извършва или в събота, или в неделя, но в много от тях се преподава през цялата седмица. Има и  държавни училища , които са на други държави, има и държавни училища, които са на България, каквито са тези  в Прага и Братислава. В държавните  училища в Украйна, Молдова и др.се преподава
български език. Така че неправилно е всички училища да се обобщават като неделни училища.

Фокус: Пред какви пречки са изправени българските общности при откриването на българско училище в чужбина?

Д-р Боян Кулов: Пречките са най-различни в зависимост от това къде се намират училищата. В зависимост от това при какви условия се създават те. Най-основната пречка е намирането на подходящи помещения. Много български училища решават този въпрос, като се откриват такива училища в училищни сгради, просто обучението се извършва в
извън училищно време. Има училища, които са в най-различни места – църкви, църковни помещения, в административни сгради. Втората пречка е учебниците, учебните програми, учебните стандарти, по които учат съответните ученици. Тук Министерството на образованието и науката е все още в дълг. Трябва да има специални стандарти и затова ние помагаме. Има специални стандарти за това как да се изучава български език в чужбина и на какви степени отговаря той, на какви степени се приравнява българската образователна система. Това е втора
пречка. За сега, не съществуват учебници, които да са пригодени към този вид обучение в чуждоезикова среда. Има една програма по български език, за която бих казал, че е зле адаптирана към потребностите на тези учители и ученици. Има всякакъв вид пречки – малки или големи, но те се оправят и непрекъснато броя на училищата расте.

Фокус: Получените знания в тези училища, дават ли възможност на желаещите да запишат висше образование в България?

Д-р Боян Кулов: Това е интересен и сложен въпрос. Това не зависи само от българските училища в чужбина. По-голямата част от тях се съсредоточават по два или три предмета, които са: Български език и Литература, българска География и История. Обикновено децата в чужбина ходят в училищата в съответната държава, а знанията по българските предмети им дава възможност да се приравнят техните дипломи към дипломите в българската образователна система. Разбира се, има и такива, които избират да учат висше образование в България.

Фокус: Има ли много такива ученици, които предпочитат България, за да завършат висшето
си образование?

Д-р Боян Кулов: Да, има такива ученици. Те произхождат от семейства, които се завръщат в България по това време или такива, които предпочитат децата им да завършат образованието си в България. Образованието в България е по-евтино и с добро качество за тези пари, които се дават. Също така много ученици идват и от старите диаспори -
Молдова, Украйна, Сърбия, Македония.

Фокус: Училищата в чужбина, получават ли някаква помощ от страна на българската държава?

Д-р Боян Кулов: Да, получават съществена помощ от 2010 година насам, по две програми. Едната се казва „Роден език и култура зад граница”. Също така и по 334 постановление от 2010 година – частично финансиране на тези училища.

Фокус: Разкажете повече за самите преподаватели в българските училища?

Д-р Боян Кулов: Преподавателите в българските училища са хора, които можем да наречем възрожденци, народни
будители и поддържащи огъня на българското, на българския дух, на българската идентичност. Много от тях работят безплатно или работят за минимално заплащане. Така че тяхната работа е мотивирана от това да се запази българският корен в чужбина.

Фокус: Има ли учители, които заминават доброволно да работя в тези училища?

Д-р Боян Кулов: Да, има много учители, които биха искали да преподават в такива училища. Работа е, че в тези училища никой не гарантира пълна заетост. Преподава се обикновено  по няколко пъти на седмица, което в никакъв случай не предоставя възможност за никой да се издържа.

Фокус: Самите преподаватели, доволни ли са от условията, които им се предлагат?

Д-р Боян Кулов: Разбира се. Както казах, те работят главно безплатно и, ако не бяха доволни не биха работели и биха напуснали.

Фокус: С какво Асоциацията на Българските училища в чужбина помага на българските училища в чужбина?

Д-р Боян Кулов: Асоциацията на Българските училища играе в чужбина главно обединителна роля, тоест помага за трансфер на начини и знания, за това как се преподава български език. Начинът на преподаване има своята специфика, която е съществена, разбира се. Едно дете, което живее в чужбина и говори непрекъснато друг език, включително в училище и най-вече с родителите си, му е много трудно да проговори и да научи български само за няколко часа и да придобие знания за българския си корен. Асоциацията  представя в много случаи своите членове пред българските институции, пред Министерството на образованието и науката, пред Министерството на външните работи и други министерства. Организираме курсове за подготовка и преподготовка на учители, които функционират в училищата зад граница, правим конференции, обмяна на опит и други мероприятия, които подпомагат българските училища в чужбина. Трябва много повече да се говори за българските училища в чужбина, защото са едно много необикновено, положително явление в българският обществен живот, а имаме нужда точно от такива новини, точно от такива явления, за да можем да вървим напред и да знаем, че има нещо важно , което се случва в живота на българите. Това е едно историческо явление, за което всички трябва да знаят и да подпомагат. /celokupnabulgaria.eu