В испанския град Барбастро, североизточно от Сарагоса, жителите от девинското с. Стоманово са повече от тези, които живеят в самото селце.

“Там вече са над 120 души. При нас не се е раждало бебе от 4-5 години, а в Барбастро има 10 дечица, които са проплакали в този период”, казва кметицата Тюркян Гаази. Тъй като няма наше училище, там децата трудно научават български. “Събираме буквари и им ги изпращаме да научат буквите. Говоренето им е по-лесно, но писането е трудно, затова трябват книги”, вмъква библиотекарката Веселинка Сапунджиева. 12-13 деца на гурбетчии ще участват в програмата за празника на Стоманово на 22 август.

Кметицата Гаази им е раздала стихчета и ги препитва онлайн по скайп. Разучават и сценки, които ще разиграят пред съселяните си. Приема въпроси и предложения за празника пак по скайп или фейсбук. За първи път т.г. в програмата ще има испански песни, а гурбетчиите ще готвят ястия, типични за Арагон и Каталуня.

Гурбетчии от цял свят се събират за празника на площада в селото. Най-голямата е испанската колония, следват тези, които са в Германия.

“Татко и мама са в Холандия. Мен ме гледа леля. Бяха наскоро тук, но пак заминаха. От 7 г. са там. Аз уча в с. Борино, където имам баба, а тук си идвам през ваканцията. Имам братче и сестриче, които са на детска градина в Холандия”, каза третокласничката Миляхи. Тя също иска да отиде при родителите си, но заради училището си е в България.

Миляхи е едно от малкото деца, които ще са в селото през лятото. Забавлява възрастните с гимнастически упражнения на детската спортна площадка. Научила се е да прави колело, шпагати и други номера.

Гурбетчиите се връщат веднъж годишно през август - да видят роднините си, да направят сватби, да си платят данъците и да подготвят имотите си на село за зимата.

“Колите в селото с испански номера преобладават и по-често се чува “Ола”, отколкото “Здравей”, обобщава 63-годишният Рангел Богданов. Според него причината хората да бягат в чужбина е липсата на препитание.

Преди 20 г. за първи път жител на Стоманово се установил в Барбастро, което наброява към 17 хиляди души. Най-много хора от селото обаче заминали преди десетина години, когато закрили училището. Тогава 22 деца поели към област Арагон. Сега всяка фамилия от селото има свой представител там. Трима притежават строителни фирми и наемат останалите на работа. Жените пък най-често били като асистентки на възрастни хора. “Испанците” се шегуват, че дори си имат и кмет. Юлиян Аранчев напусна поста преждевременно, заради ниското заплащане и замина в Барбастро.

Сред гурбетчиите било модерно да харчат парите си за покупка на апартаменти в Пловдив, София и други големи градове, обаче напоследък си купуват домове в Испания.

Само през миналата година петима местни си купили жилища там. Но все пак се надяват на по-добри времена, за да се върнат децата им у нас.

Майстор от селото изпълнява поръчки по телефона и скайпа. От Барбастро му заръчват какви ремонти да направи в къщите. Като си дойдат за селския празник, всичко е готово. Цветовете на плочките и дограмата уточняват също онлайн. Нивите и градините дават на роднини и близки или на други хора, за да не запустяват.

“Хората от селото, където и да са по света, тачат родното си място и близките си”, казва кметицата Тюркян, която всички наричат Верче. Била е учителка и библиотекарка в Стоманово. Има 1036 приятели във фейсбук. “Всяка сутрин за “добро утро” поствам снимки на селото, пейзажи от околностите, цветя и какво ли не. Те обичат да видят селото как е цъфнало. Сега вече са станали хиляди снимките, които съм постнала. Изпращаме и клипчета за селото, за да учат децата си да го обичат. Един гурбетчия ми каза преди време: “Добре, че качваш снимки, за да мога да покажа на чужденците от какво хубаво място съм родом”, разказва Тюркян. Повечето от филмчетата кметицата плащала от скромната си заплата.

На собствената си страница е публикувала и снимки на всички възрастни хора, за да не забравят младите кой кой е, а и да се разтъжат.

Стоманово се гордее и с огромната си етнографска сбирка. За юбилея на селото преди няколко години кметицата помолила всеки да отвори скриновете си и да даде нещо за спомен на поколенията. Така сега може да се видят стомановските козяци с кичила, които според местните няма никъде другаде. А също терлици, дантели, торби. Дизайнерка в голяма търговска компания направила красиви пана с родопски мотиви – с тях ограждат сцената за празниците.

Бабите, освен че се научили да се оправят основно на няколко езика, станали вещи и на интернет и скайп. Възрастните се радват, че младите и на гурбет продължават да спазват обичаите.

“В Испания винаги, когато новороденото навърши 40 дни, има молитва за дете. Прави се курбан и ашуре, вари се жито и царевица, омесват се много плодове. Много е трудоемко. Царевицата се вари с пепел, за да се махнат люспите, трябва да се плакне много пъти”, казва Гаази. И досега се стяга чеиз за булките, макар той да е от съвременни тъкани. Който почине, го докарват на село.

Мъжете преценили, че испанската ракия е скъпа. Бутилката вървяла по около 10 евро. Затова си правят родна ракия от грозде в бакърен казан. Грозде в района на Барбастро имало толкова, че местните давали на нашенци да берат без пари. Засадили си и нива с всички видове зеленчуци.

Въртят и чевермета в развлекателно селище, където имало тенис кортове и площадки, за което плащат клубната такса.

24часа.бг