Българите зад граница ще могат да участват в референдумите. Инициираната от ГЕРБ промяна е единствената в закона за допитванията, която парламентът прие при обсъждането в четвъртък на шестте законопроекта,внесени от различни парламентарни групи. В последните години ГЕРБ и ДПС са партиите, които получават най-солидна подкрепа от вота зад граница, сочат резултатите от избори.

С поправките се урежда правно и въпросът за едновременното провеждане на местни избори и референдум през октомври т.г. Преди ден такова официално искане бе внесено от президента Росен Плевнелиев .

При прегласуване в пленарната зала, инициирано от ДПС, отпадна приетото решение задължителното провеждане на референдум да става с 300 хиляди подписа, а не както досега – с 500 хиляди.

Отхвърлен бе законопроектът на Реформаторския блок, който предвиждаше в подписката да не се записва ЕГН и постоянен адрес, а само населено място, улица и рождена дата.

АБВ и РБ настояваха валидността на референдумите да се определя по формулата 40% плюс един от гражданите с избирателни права, а не както сега да е в зависимост от избирателната активност на предходния парламентарен вот.

Така всички идеи, облекчаващи възможността на гражданите да инициират референдуми и те да бъдат признати, отпаднаха.

ДПС декларираха предварително, че ще подкрепят само предложената от ГЕРБ възможност за референдум да гласуват и българите в чужбина. Така текстът бе приет с 95 гласа “за”, 5 “против” и 19 “въздържал се”. За да могат българите в чужбина да гласуват на референдуми, ще бъдат разкривани секции както при парламентарни избори.

Отхвърлени бяха и предложенията на “Атака” право на гласуване на национален и местен референдум да имат български граждани, които имат минимум основно образование, както и предложението да се провеждат референдуми по вече действащи международни договори, по които България е страна.

Плевнелиев: Поведението на опозицията не е правилно

По-късно Плевнелиев коментира, че политическите партии ще се отнесат отговорно към идеята за произвеждане на национален референдум и не мисли, че “отново ще потъне в процедурни хватки и безсмислено политиканстване”.

“Не съветвам политическите сили да се отнасят по този начин към очевидното желание на
българския народ да бъде питан, да бъде чут. Този референдум не е заради мен, той не е и заради политическите партии сами по себе си. Този референдум е заради политическата система – като такава каквато имаме и каквато бихме искали да изградим”", каза Плевнелиев.

Според него ниското доверие на гражданите е проблем. То може да бъде преодоляно само тогава, когато не се използват “процедурни хватки”, тогава, когато не се “партизанства”.

“Само народът ще ни даде нова доза легитимност. Само неговото доверие ще даде възможност на политиците да погледнат малко по-далече и да бъдат по-уверени в своите действия”, каза Плевнелиев.

По думите му това, което се случва днес, не е правилният подход от страна на някои опозиционни сили към националния референдум.

Той добави, че трите въпроса, които включва референдумът, са част от една дългоочаквана промяна в системата на избор на българските политици и тяхната представителност.

“За 25 години ние нямаме два последователни избора по една и съща система”, посочи президентът.

Димката на БСП с “незаконното” искане на президента

БСП обаче обявиха в четвъртък, че това искане било незаконно, тъй като Плевнелиев трябвало да изчака една година от датата, на която предишният парламент отхвърли предложението му за референдум по същите три въпроса.

“Призоваваме Росен Плевнелиев да оттегли предложението си за референдум, да го внесе на 18 юни, ако желае да получи подкрепата ни по някои въпроси”, каза Манолова на брифинг в парламента.

От президентството и от ГЕРБ обаче отхвърлиха твърденията на БСП. “Въпросната разпоредба касае само и единствено срокове, когато става въпрос за инициативна подписка”, уточни шефът на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ). Той определи като опит да се заблуди публиката и то с твърдения в зала, които са абсолютно правно необосновани.

“Мая Манолова се опита да тълкува, сравнявайки президента като инициатор на референдума с гражданите, твърдейки че той следва да бъде наравно с гражданите. Такова изискване в закона няма”, каза Данаил Кирилов.

Юристи от БСП изтълкуваха по свой начин текста от закона за референдумите, позовавайки се на Закона за нормативните актове. Те обясниха, че след като този текст важи за едната хипотеза за предизвикване на референдум – чрез гражданска инициатива, тя би следвало да важи и за останалите случаи, когато инициативата е на президента, кабинета, депутатите или общинските съвети.

От президентството заявиха, че предложението на Плевнелиев за допитване е в “абсолютно съответствие със Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление”.

“В закона няма срок, който да ограничава президента да внесе отново същото предложение. Текстът, който предвижда едногодишен срок, се отнася само до започване на нова подписка от гражданите с предложение за референдум по същите въпроси. Разширителното и неточно тълкуване на закона показва единствено нежелание да се проведе референдум и да се даде възможност на гражданите да кажат мнението си по поставените въпроси”, заявиха от “Дондуков” 2.

Според него “българският народ очаква дебати по същество, а не опити чрез юридически неиздържани аргументи да бъде игнорирано многократно заявеното желание на българските граждани да се произнесат по въпроси на избирателните им права”.

Местан: Задължителното гласуване е мракобесен напън да се намали тежестта на ДСП

Обсъждането в парламента на шестте законопроекта за промени в закона за референдумите измести фокуса си към внесените от президента три въпроса за националното допитване: “Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?”, “Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?” и “Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?”.

Лидерът на ДПС Лютви Местан запита кой ще носи отговорността, ако се наложи задължителното гласуване: “Това няма нищо общо с разбиранията ни за демокрация. Представете си в бургаско село на балотаж да се явят кандидати на Патриотичен фронт и на “Атака”. Ще принудите избирател на ДПС насила да гласува за единия от тях. Той ще бъде принуден по закон. Точно това се цели, несериозно е”.

Местан повтори тезата си, че скритият мотив за искания референдум и въвеждането на задължително гласуване е да се намалят гласовете за ДПС.

“Ако това е мотивът, аз не искам да си представям, че държавният глава внася референдум, собствено за задължителния вот, споделяйки този мракобесен напън на политически сили, които не крият, че това е действителният им мотив да подкрепят задължителния вот. Ще останете излъгани, това времето ще го покаже”, заяви той.

ГЕРБ твърдо застана зад искането на президента.

“Най-накрая в най-новата ни история ще има възможност за провеждане на референдум. Надявам се, че тази възможност ще съвпадне с провеждането на местните избори на 25 октомври, което ще доведе до по-висока избирателна активност, което е пък и повод за мерки срещу корпоративния, платения вот и опорочаване на изборите”, заяви Десислава Атанасова от ГЕРБ.

С резерви към предложението на държавния глава е Патриотичният фронт

Изборите 2 в 1 ще усложнят гласуването, коментира съпредседателят на ПФ Валери Симеонов. “Единственият въпрос, който ще подкрепим, е за задължителното гласуване, но останалите – по-скоро не”, допълни той. На въпрос за въвеждане на мажоритарен елемент, Симеонов каза, че “България не е на това ниво на демокрация, че да избира мажоритарно”. ПФ са скептични и за предложеното електронно гласуване.

Симеонов уточни, че е възможно като алтернативен вариант да допуснат гласуването в чужбина и то в ЕС, защото много хора живеят далеч от посолствата ни. “Добре би било и хем ще можем да го пробваме експериментално. Да го пуснем в България и да разчитаме само на гласуване по интернет – не”, допълни още той

От ГЕРБ възразиха, че избори “2 в 1″ няма да усложнят положението. “Това е и икономически оправдано, и едновременно ще се използва предизборната кампания за обяснения за референдума”, коментира . Депутатът от ГЕРБ Семир Абу Мелих.

По-рано в четвъртък стана ясно, че премиерът Бойко Борисов ще подкрепи предложения от президента референдум.

При прегласуване в пленарната зала, инициирано от ДПС, отпадна приетото решение задължителното провеждане на референдум да става с 300 хиляди подписа, а не както досега – с 500 хиляди.

Отхвърлен бе законопроектът на Реформаторския блок, който предвиждаше в подписката да не се записва ЕГН и постоянен адрес, а само населено място, улица и рождена дата.

Мнозинството отхвърли и предложенията на “Атака” право на гласуване на национален и местен референдум да имат български граждани, които имат минимум основно образование, както и предложението да се провеждат референдуми по вече действащи международни договори, по които България е страна. / mediapool