Свежо утро е.

Слънцето наднича иззад мартенските облаци, а пойните птички пеят подканящо.

Все пак реших да отложа разходката си с още няколко минути.

Бях провокирана от коментари на свои сънародници, които изказаха съжаление, че не живея в България.

Затова отново сядам да пиша.

Скъпи българи, знаете ли къде Св. Паисий Хилендарски е завършил писането на История Славянобългарска?

В Гърция, и по-точно в Зографския манастир.

Кажете ми, физическото местоположение на будителя нанесло ли е каквато и да било вреда на мисията му?

Не!

Той напълно основателно е считан за основоположник на Българското Възраждане.

Е, защо днес да е различно?

А знаете ли къде Св. апостол Йоан е написал Откровението си, последната книга от Библията?

Бил е заточен на остров Патмос.

Имало ли е някакво значение къде се намира във физическия смисъл?

Не.

Попречило ли му е това по някакъв начин да изпълни мисията си?

Не.

Защо днес да е различно?

Аз живея в Швейцария от около година и половина.

Точно тук съм, където трябва да бъда за този период от време.

До кога?

Не зная.

Като удари правилният час, ще се върна у дома.

На всички онези, които ми повтарят: “Ела си, България има нужда от теб”, ще кажа: “Да, и аз правя най – доброто, на което съм способна, а ти?

Понеже Родината ни има нужда също и от теб.

Ти какво правиш?”

Българите в чужбина не са “втора ръка” българи.

Ние обичаме Родината си не по-малко, независимо къде се намираме!

Всички сънародници сме “общ организъм”.

И между другото паричните постъпления в страната ни от българите “в странство” надвишават размера на чуждестранните инвестиции.

Така че, стига вече с това разделение и противопоставяне!

Хайде по-добре да видим, какво можем заедно да направим за доброто на децата си и на страната си, вместо да мърморим и да се обвиняваме.

Революцията, към която призовавам не изисква моето физическо присъствие в страната, не и на този етап.

Знамето, което развявам е Любов.

Развей го и ти в живота си!

Оръжието ми е моето “перо”, потопено в “мастилото” на Истината и Вярата.

Вземи го и ти!

Стремя се да давам пример с живота си, давай и ти.

Във време като това се раждат Будителите.

Иска ми се да съм една от тях.

Нищо, че пиша от Цюрих.

Важното е да има пробудени българи и написаното да се претвори в делата на колкото се може повече от нас.

Така че, нека не съдим за хората по това, къде се намират, а как живеят.

От плодовете се познава дървото.

Важното е да даваме добър плод за обща полза и повече да се обичаме!

Нали?

Поли Тачева

Цюрих

29 март 2013 г.