Европейската комисия предложи днес проект за директива, която въвежда минимални стандартни нива на защита от дискриминация на хората, които отиват да работят в други държави на Европейския съюз.

Тяхното равноправие произтича от чл. 45 от Договора на ЕС, който е пряко приложим, както и от регламент свързан с него. Въпреки това редица държави-членки на практика заобикалят разпоредбите им. Гражданите на други, обикновено новоприети, членки на Съюза работят с по-ниско заплащане, при по-лоши условия на труд, ползват по-слаба социална защита и права.

Белгия например неотдавна се оплака от  „социален дъмпинг“ от страна на Германия, в чиито кланици за най-тежката работа се наемат българи и румънци за по 3-4 евро на час, т.е. няколко пъти под нормалната надница. В резултат белгийският месопреработвателен сектор губи поръчки в полза на немския, който снижава себестойността си за сметка на наетите под стандарта източноевропейци.

И България дискриминира чужденците

„Не създаваме нови права, а улесняваме ползването на съществуващите“, каза експерт в Комисията.

Като най-чести форми за дискриминация тя изброява условието за националност за заемане на определени длъжности, национални квоти при наемане (например в професионалния спорт), практически различно заплащане и кариерни възможности при един и същ труд, условия за достъп до социални улеснения (като например стипендии), които по-лесно се покриват от местните граждани. 74 на сто от гурбетчиите признават, че не знаят правата си, а 15 на сто се оплакват от дискриминация, съобщи Комисията.

„Непризнаването на дипломите е една от административните пречки пред свободното движение на работна ръка, но тази проектодиректива не го засяга“, каза експерт в нея.

В прес материали към проекта Брюксел дава примери за дискриминация, сред които са българските работници в немското строителство – когато за разлика от местните им колеги не получават здравни осигуровки. Като дискриминираща държава обаче е посочена и България, защото назначенията във вътрешното ѝ министерство са запазени само за нейни граждани.

„Социален туризъм“

Предложението идва два дни, след като Австрия, Великобритания, Германия и Холандия поискаха от Европейската комисия и Съвета да предложат мерки срещу страните, от които бедняци отиват в по-богати държави на ЕС, не за да работят, а да вземат социални помощи. Същите държави са се оплаквали, че това правят български и румънски роми, без обаче да дадат данни за размера на явлението.

Еврокомисарят Ласло Андор за пореден път отрече, че свободното движение на работна сила поражда т.нар. „социален туризъм“. „То обаче без съмнение има въздействие върху недекларирания труд“, призна той. „От част от страните, които бяха дестинации (за трудова миграция – б.а.) сега има обратен поток заради рецесията“, каза още Андор, визирайки Испания, Италия, Ирландия. „Трябва да очакваме повече мобилност, повече хора от тези страни да минават границите“.

„Органи за равенство“

Предмет на проектодирективата са достъпът до работа, условията за наемане и труд и в частност – заплащането, достъпът до социални придобивки и данъчни облекчения, синдикалното членство, достъпът до обучение, жилище и образование за децата на наетия.

Ако правителствата и Европейският парламент приемат директивата, тя ще задължи държавите да осигурят на гостуващите работници от други страни на съюза средства и условия за съдебна и извънсъдебна защита на правата им. Това значи, че при нужда те винаги ще могат да се обърнат към съд в страните, където има задължителни предсъдебни фази в решаването на трудов спор. Освен това държавите ще трябва да въведат санкции и обезщетения за трудова дискриминация на чужди граждани.

Друг член на директивата задължава държавите да гарантират, че синдикатите, неправителствените и други обществени организации могат да представляват и защитават чуждестранните работници в административни и съдебни процедури.

Проектът предвижда и задължение на приемащите държави за своя сметка да създадат структури за информация и консултация на чуждестранните работници и защитата им от дискриминация. За целта могат да служат и съществуващи структури, чиито функции да се разширят. Специална част от предложението задължава правителствата да създадат системи за информиране на мигриращите работници и семействата им за техните права и задължения.

В числа

Общо 6,6 милиона европейски граждани, или 3,1 на сто от заетите в ЕС, работят в други държави на ЕС. Българи от тях са 222 хиляди или 7,6 на сто от заетите у нас. С най-много гурбетчии в другите страни на Съюза вече са румънците 1,213 милиона или 13,1 на сто от заетите у тях. Те вече наминават поляците, от които 1,016 милиона или 6,5 процента от заетите у дома работят в друга държава от ЕС. /trud.bg