Брекзит /Brexit/ събитие, развълнувало цяла Европа, сринало световните борси и довело до оставката на ключови министри в политиката на Обединеното кралство. Референдум повдигнал много въпроси свързани не само с Европейския съюз, като организация, но и със съдбата на държавите – членки участващи в него.
Медийният свят и обикновенните хора си задават много въпроси. Най – важният от които е: Ще последват ли останалите държави примера на Англия?
Защо и беше на Англия да остава?
Задайте си този въпрос и се огледайте. Не е толкова безумно, че Обединеното кралство, гласува да напусне Европейския съюз. Безумна е идеята ако не се зададе този въпрос.
Защо да останем ?
Англия не е България и там може да се говори честно. Англичаните са прагматична нация. Тях не можеш да заблудиш с идеята, че Европейският съюз е нещо много хубаво, и че ни дава пари за магистрали. Английския народ, иска ползи и политики. Вместо това, в момента получават колективно безумие.
Колективното безумие – „Политиката на отворените врати”. Национализмите на Европа, са част от въпросите, както и част от отговорите. Те не са подиграни, както в България. Никой не е луд да гледа как бежанците чупят автобуси и тирове, само и само да влязат в Англия.
Проблемът дори не е политически, дори не е и хуманен – бежанците са ясен икономически проблем. Никой не иска още хора и на без това отънялата социална система.
ЕС е велика идея и безумие на границите. Той е организация, където никой не е длъжен да приема налудничевите идеи на германския канцлер – Ангела Меркел. И последиците: Англия си тръгва, защото, ако налудностите, на г-жа канцлера продължат, от английското скоро няма да остане и спомен. Кризата с бежанците накара много хора да разберат, че Брюксел, кани на безплатен обяд в ЕС всички, но иска националните държави да плащат сметката. Това изясни картинката на прагматичния англичанин. Той не иска повече бежанци. Той иска граници, и не е поттиснат , като нас, да говори за това политически коректно.
Европейския съюз- съюз опитал се да промени приоритетите на националните държави, без тези приоритети да са националистически.
В България това се усеща сериозно – проблемите на гей малцинствата, които са несъществени, пред проблемите на демографската криза и икономиката на пенсионирането. Англия си тръгва, защото в много аспекти ЕС постави каруцата пред коня и любезно по съветски обясни, че това е важно, но не е рационално. Проблемите на демографията са също и икономически проблеми на всеки разумно мислещ човек. ЕС обаче някак си напълно безумно, осигури удобството на „кравите и кокошките”, докато една част от хората просто обедняха или удобно бяха изтрити, от картата на потреблението. Един прост пример са българските села. А започнаха да се решават проблемите на другите, непознатите, не нашите проблеми. Заради тези причини Англия напусна Европейското семейство. Тя търси ползите от един съюз, докато съюзът и предлага регулация с големината на презервативите.
Регулациите на ЕС са чиста диктатура на бюрократичните малцинства.
Регулациите и диктатурата на бюрократичните малцинства са вече тези, които определят и свободата на словото. Кристализирайки в политиката, чрез неправителствените организации, като едновремешните първични партийни организации. Те поглъщат оргомен ресурс, за да се грижат за „блатните костенурки”, докато на дневен ред има редица проблеми с по – голямо значение. Тази диктатура, е част от безсмислието на Брюксел. В този смисъл Брюксел е Москва. Но е една много объркана Москва.
При своето създаване ЕС повдигна и редица други въпроси, свързани с расата и религията на народите. Обаче тогава никой не каза, че този съюз няма да е християнски. Прогнозите на Фалачи за Еврабия, започват да се сбъдват и то с ужасяващо бързи темпове – а Англия иска да е християнска. С това тя е традиционна и успешна. С това е Англия.
Англия и англичаните си задават въпроса – Защо да остана?
Докато в България нелогичния въпрос, се третира като реклама и пропаганда- защо съюзът трябва да е християнски. Безумията рано или късно спират. У нас също ще спрат, но англичаните ще са първи в това, а ние ще сме последни.
В ЕС може да правите всичко, но не можете да заглушите рефлекса и разума на националните държави. Англия няма да напусне със затръшване и обида, тя иска да диктува националните си интереси. Което е кошмарът на канцлера – Ангела Меркел. Англия иска граници. Докъде можете да диктувате на една Англия да не бъде Англия. Отговорът е много прост, докъдето тя самата ви позволи и докъдето тя каже.
И тя каза: „Не каза че си отива. Каза просто – Защо да оставам? Свободата е достойнство. Свободата е въпрос. У нас обаче това е въпрос, който няма да бъде зададен.
Автор: Йоана Христова