БРЕКЗИТ- БУНТАТ НА НАЦИОНАЛНАТА ДЪРЖАВА

great briitain leaves european union metaphorБрекзит /Brexit/ събитие, развълнувало цяла Европа, сринало световните борси и довело до оставката на ключови министри в политиката на Обединеното кралство. Референдум повдигнал много въпроси свързани не само с Европейския съюз, като организация,  но и със съдбата на  държавите – членки участващи в него.

Медийният свят и обикновенните хора си задават много въпроси. Най – важният от които е: Ще последват ли  останалите държави примера на Англия?

Защо и беше на Англия да остава?

Задайте си този въпрос и се огледайте. Не е толкова безумно, че Обединеното кралство, гласува  да напусне Европейския съюз. Безумна е идеята ако не се зададе този въпрос.

Защо да останем ?

Англия не е България и там може да се говори честно. Англичаните са прагматична нация. Тях не можеш да заблудиш с идеята, че Европейският съюз е нещо много хубаво, и че ни дава пари за магистрали. Английския народ, иска ползи и политики. Вместо това, в момента получават колективно безумие.

Колективното безумие – „Политиката на отворените врати”. Национализмите на Европа, са част от въпросите, както и част от отговорите. Те не са подиграни, както в България. Никой не е луд  да гледа как  бежанците чупят автобуси и тирове, само и само да влязат в Англия.

Проблемът дори не е политически, дори не е и хуманен – бежанците са ясен икономически проблем.  Никой не иска още хора и на без това отънялата социална система.

ЕС  е велика идея и безумие на границите. Той е организация, където никой не е длъжен да приема налудничевите идеи на германския канцлер – Ангела Меркел. И последиците: Англия си тръгва, защото, ако налудностите, на г-жа канцлера продължат,  от английското скоро няма да остане и спомен. Кризата с бежанците накара много хора да разберат, че Брюксел, кани на безплатен обяд в ЕС всички, но иска националните държави да плащат сметката. Това изясни картинката на прагматичния англичанин. Той не иска повече бежанци. Той иска граници, и не е поттиснат , като нас, да говори за това политически коректно.

Европейския съюз- съюз опитал се да промени приоритетите на националните  държави, без тези приоритети да са националистически.

В България това се усеща сериозно – проблемите на гей малцинствата, които са несъществени, пред проблемите на демографската криза и икономиката на пенсионирането. Англия си тръгва, защото в много аспекти ЕС постави каруцата пред коня и любезно по съветски обясни, че това е важно, но не е рационално. Проблемите на демографията са също и икономически проблеми на всеки разумно мислещ човек. ЕС обаче някак си напълно безумно, осигури удобството  на „кравите и кокошките”, докато една част от хората просто обедняха или удобно бяха изтрити, от картата на потреблението. Един прост пример са българските села. А започнаха да се решават проблемите на другите, непознатите, не нашите проблеми. Заради тези причини Англия напусна Европейското семейство. Тя търси ползите от един съюз, докато съюзът и предлага регулация с големината на презервативите.

Регулациите на ЕС  са чиста диктатура на бюрократичните малцинства.

Регулациите и диктатурата на бюрократичните малцинства са вече тези, които определят и свободата на словото. Кристализирайки в политиката, чрез неправителствените организации, като едновремешните първични партийни организации. Те поглъщат оргомен ресурс, за да се грижат за „блатните костенурки”, докато на дневен ред има редица проблеми с по – голямо значение. Тази  диктатура, е част от безсмислието на Брюксел. В този смисъл Брюксел е Москва. Но е една много объркана Москва.

При своето създаване ЕС повдигна и редица други въпроси, свързани с расата и религията на народите. Обаче тогава никой не каза, че този съюз няма да е християнски. Прогнозите на Фалачи за Еврабия, започват да се сбъдват и то с ужасяващо бързи темпове – а Англия иска да е християнска. С  това тя е традиционна и успешна. С това е Англия.

Англия и англичаните си задават въпроса – Защо да остана?

Докато в България нелогичния въпрос, се третира като реклама и пропаганда- защо съюзът трябва да е християнски. Безумията рано или късно спират. У нас също ще спрат, но англичаните ще са първи в това, а ние ще сме последни.

В ЕС може да правите всичко, но не можете да заглушите рефлекса и разума на националните държави. Англия няма да напусне със затръшване и обида, тя иска да диктува националните си интереси. Което е кошмарът на канцлера – Ангела Меркел. Англия иска граници. Докъде можете да диктувате на една Англия да не бъде Англия. Отговорът е много прост, докъдето тя самата ви позволи и докъдето тя каже.

И тя каза: „Не каза че си отива. Каза просто – Защо да оставам? Свободата е достойнство. Свободата е въпрос. У нас обаче това е въпрос, който няма да бъде зададен.

Автор: Йоана Христова

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>