Средата на седмицата, лятна нощ в Мадрид, температурата е 25 градуса, часът е десет, а баровете, кафенетата и площадите са пълни с хора. Те продължават да са там до полунощ. Тълпата намалява едва когато към два часа баровете започват да затварят. Повечето от тези хора ще трябва да отидат на работа на сутринта, така че въпросът е: кога спят те?

Отговорът е – по-късно, пише “Гардиън”. Според Евростат денят на средностатистическия испанец започва 90 минути по-късно отколкото на един германец. Когато испанецът обядва, германецът се е върнал на работното си място преди два часа, а когато германецът приключва работа към четири и половина, испанецът се връща за около още три часа. И накарая, когато германецът ляга да спи към десет часа, испанецът вечеря преди да си легне някъде между полунощ и един през нощта.

Проучвания показват, че испанците спят около 53 минути по-малко от средностатистическите европейци. Но значи ли това, че те са нация от сомнамбули? Не, ако има сиеста, казва доктор Исабела Виласека, специалист по уши, нос, гърло в болницата в Барселона и говорител на испанската Асоциация за съня. “В малките градове повечето хора все още ядат вкъщи и могат да си позволят сиеста. Нашите навици за сън са тясно свързани с климата. Без климатик би било невъзможно да се работи следобед”, посочва тя.

Малко са обаче хората в големите градове, които могат да го направят и проблемът, според Виласека, е, че “ние сме в преход от култура, позволявала си сиеста, към такава, която не го прави”. Според нея би било много добре, ако се наложи работно време от девет до пет за всички, но не може да се очаква от хората, които работят в строителството или на полето да работят в жегата следобед.

Макар да има все по-голям натиск да се сложи край на дългия разделен работен ден, Виласека твърди, че това е заради влиянието му върху баланса между работа и личен живот, а не защото хората са разтревожени, че не спят достатъчно.

Другият фактор, който засяга навиците за сън на испанците, е, че страната е в грешната часова зона. Географски Испания трябва да е в часовата зона на Гринуич, но през 1942 г. Франсиско Франко премества времето с един час напред, за да бъде страната “в час” със съюзника си – нацистка Германия.

Хосе Луид Касеро, председател на организация, която води кампания за край на разделения работен ден и връщане към времето по Гринуич, казва, че грешната часова зона оказва влияние върху съня на хората и има пряк ефект върху тяхната продуктивност.

“Не е нормално да сме в същата часова зона като Берлин”, отбелязва той, защото това води до разстройване на биологичния часовник на испанците. “Ако сменим часовите зони, слънцето ще изгрява с един час по-рано и ще се събуждаме по по-естествен начин, времето за хранене ще бъде с час по-рано и ще имаме един допълнителен час за сън”.

След известно време това може и да се промени, но за испанците семейството и социалния живот винаги ще са приоритет. Ако да се насладят на семейна вечеря или питие с приятели означава да спят с един час по-малко, така и ще бъде, отбелязва “Гардиън”.

ДНЕВНИК