Обещания за нови работни места и разбити надежди. Това е историята на почти 130 испанци, които са в безизходица в Ерфурт, след като частни агенции за заетост не са изпълнили обещанията, с които са ги примамили, разказва “Шпигел”.
Когато нощта падне в Ерфурт, Диего Лопес трябва да се прибере в “дупката”. Така 21-годишният испанец нарича мазето на старо училище, където той и 20 негови сънародници спят през последните седмици. Леглата са натъпкани едно до друго в малки стаи, които миришат на пот и мръсни чорапи, разказва Лопес. Вентилационната система не работи добре и те трябва да използват един-единствен душ.
За разлика от последното им жилище обаче тук поне има отопление и не трябва да спят на земята. Освен това Лопес все още може да си позволи да остане там. Една нощ в “дупката” струва 3.50 евро.
Той е един от 128-те испанци, които са в безизходно положение в Ерфурт, след като не са получили обещаната работа. Изпълнени с надежда, преди две седмици те заминават за Германия, за да се включат в програма, която федералната агенция по заетостта нарича “Работата на моя живот”.
Новата инициатива обещава на млади хора от затруднените южноевропейски държави или двойно професионално обучение, или работа като квалифициран работник заедно с езикови курсове и настаняване – всичко това субсидирано от германската държава. И именно с тази програма две частни агенции за заетост примамват испанци в провинция Тюрингия в Източна Германия.
Тяхната мечта така и не се сбъдва. “Измамиха ни безсрамно”, казва Лопес, на когото Свен. К., ръководителят на една от агенциите (X-Job и Sphinx Consulting), е обещал да получава 818 евро на месец и да живее в четиристаен апартамент заедно с няколко други души.
“Германия не е рай”
Вместо обещанията той е настанен в мрачна сграда без вода. Компаниите настаняват други търсещи работа е неотоплени къщи в индустриалната част на града. Някои участници в програмата разказват, че трябва да прекарват нощта в коли. А междувременно не са видели нито цент от обещаните им пари.
Най-лошото обаче идва, когато испанците научават, че всъщност няма работодатели, които да ги очакват. Едва няколко от тях получават трудовите договори, които са им били обещани, а компаниите често не получават почти никаква информация за новодошлите.
Испански журналисти идват в Ерфурт, за да разкажат за своите сънародници. “Германия не е рай”, заключава радио “Кадена Сер”. Матиас Махнинг, министър на икономиката на Тюрингия, свика кризисна среща с представители на регионалната бизнес общност и испанското посолство. “Става въпрос за имиджа на Тюрингия и на Германия”, подчертава политикът.
Дирк Елингер, който ръководи германската Асоциация на хотелите и ресторантите (Dehoga) в Тюрингия, коментира, че агенциите дори не са изготвили правилни списъци с имената на участниците в програмата. Керстин С., също ръководител на агенциите, е трябвало да започне със 70 испански стажанта, които да свърже с ресторанти, хотели и кулинарни компании. За възнаграждение от 250 евро агентът е обещала пакет, включващ предварителен подбор на квалифицираните кандидати, организация на курсове по немски език и настаняване в Тюрингия.
Кирстен С. обаче често изпускала срокове и обърквала назначенията, казва Елингер. “И когато първият испанец пристигна, тя ми изпрати имейл с въпрос колко бързо мога да направя стажантски договор”, явно за да може да кандидатства за правителствената субсидия от няколкостотин евро на месец, предвидени за участниците в програмата “Работата на моя живот”.
Агенциите си прехвърлят вината
Керстин С. отрича всичко. “Dehoga лъже. Всички компании знаеха, че тези хора идват”, казва тя. По думите й много договори за обучение са пропаднали заради недостатъчни езикови умения. “Много от тези хора нямат никакъв интерес да научат немски”, твърди тя. Младите испанци, изглежда, са били зле информирани за програмата от нейния партньор Свен К., твърди Керстин. Той обаче обвинява нея за провала.
Политиците и бизнесът се опитват да намерят общо решение. Министър Махнинг свиква втора кризисна среща, на която са поканени всички замесени млади хора. Компаниите Dehoga също започват да наемат хора и вече са подписали 50 стажантски или договори за обучение. “Ще наемем може би 80 испанци”, казва директорът Елингер. А правителствените субсидии също може да дойдат.
Диего Лопес се надява в крайна сметка да си намери работа. Парите му почти са свършили. А дали 159-те евро за курсове по немски в Испания, самолетен билет, пътуване с влак и настаняване, които агентите са му обещания, ще му бъдат възстановени от германското правителство? Той вероятно никога няма да ги види. За да получат средствата, агентите е трябвало да подадат кандидатури предварително във федералната агенция по заетостта. Засега не е получен никакъв подобен документ. /Източник: Дневник.бг