“Барутен буквар” на “необикновения алхимик” Радичков в Испания

zx450y250_2457505Корицата е оформена от Наталия Саратиеги

“Барутен буквар” на Йордан Радичков излезе и в Испания. В края на 2014 г., почти 11 години след смъртта на писателя, книгата беше издадена от “Аутоматика” в превод на Виктория Лефтерова.

Сборникът, появил се през 1969 г., е издаван в Австрия, Албания, Полша, Естония, Дания, Унгария, Чехия. Разкази от него са превеждани на френски, руски, немски, шведски, румънски…

"Барутен буквар" на "необикновения алхимик" Радичков в ИспанияДнес се навършват 11 години от смъртта на писателя
Фотограф: Живко Ангелов

Дневник

Благодарение на превода на Виктория Лефтерова имах щастието да открия българския писател Йордан Радичков и неговия “Барутен буквар”. Съдбовно откритие – защото той е тези творци, които те завладяват завинаги, пише в блогаlarevistademuga.

Рецензентът отправя към всеки испански читател, който не е от трето градско коляно, предизвикателството да прочете книгата, за да види каква близост ще усети към тези селяни и занаятчии от българския Балкан.

За него Радичков е необикновен алхимик, който успява така да смеси реалните и измислените неща, че те все пак да останат разпознаваеми, за да могат да изплуват с нова перспектива и безкрайни оттенъци. И още: В тези времена, в които бягаме като петли без глави, а камъните са на път да се срутят и да ни смажат, погледът на Радичков ни вълнува и ни подтиква към размисъл. Без никаква епичност, изпълнени с непримирим хуманизъм, с еднаква доза ирония и нежност към своите герои, разказите на Радичков имат способността да ни открият, че светът е широк, но може би не толкова чужд.

“Личното ми откритие – “Барутен буквар на Йордан Радичков” е озаглавил публикацията си Роналдо Менендес вbillardeletras.com/blog/.

Усещах, че имаше неща, които ми убягваха, и че всичко онова, което не успявах да схвана, беше най-хубавото от книгата, започва той. “На моменти всичко изглежда като омагьосано. Истинско и вълшебно, но с привкус на кална вода. И си спомням, че усетих нещо подобно, когато открих творбата “Проекти за миналото” на румънската писателка Ана Бландиана. Още тогава си изработих един рокамболески термин, който да обозначава литературата, създадена в бившите комунистически страни от Източна Европа: Магически и социалистически неореализъм с привкус на кал.

Роналдо Менендес завършва така: Историите, описани в «Барутен буквар», сякаш не са от този свят и въпреки това са така потопени в селската среда и свързани със земята, че няма нищо по-истинско от тях. Заедно с това читателят забелязва как авторът надскача канона на социалистическия реализъм, присвоявайки си някои негови елементи, с които го пародира и подрива. Резултатът е едно велико произведение, което се нарежда сред тези от световно ниво.

“Произведение като този “Барутен буквар” на Йордан Радичков се превръща в нещо толкова екзотично, че е трябвало да се дочака Гарсия Маркес, за да му сложат етикета-кръст на магическия реализъм. А всъщност книгата прави нещо много древно и изначално: разказва. Разказва и следва криволичещата следа на предадената от човек на човек история; следва старинните традиции и рисува един свят, в който всички са били равни и еднакви по значимост: хора, животни, камъни или фантастични същества”, пише  Хуан Хименес Гарсия в diarios.detour.

Източник Дневник.бг

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>