Тя е от Сандански, той – от Стралджа. Почти никой не ги разбира, когато казват, че са взели твърдо решение: Идваме си в България!

Ани и Деян Иванови са младо семейство, живеят трета година в Мадрид. Ани е от Сандански, Деян – от Стралджа. Връзката им възниква в Интернет преди 6 години. Категорично са решени да се завърнат в България и това предстои твърде скоро, през лятото. Говорим си пред камера и микрофон. Моя грешка прави интервюто визуално неизползваемо. Покорно сядам да пиша.

—

- Ани, вероятно малцина знаят, че си един от администраторите на Facebook-страницата на Sandanski1.com от времето преди да заминете с Деян в Испания. Казвам това, защото на теб принадлежат знакови снимки и видеа, които си публикувала и които добиха популярност…

Ани. Бях развълнувана, когато станах админ. И като заминах, исках да допринасям, да покажа добрите примери, които виждам в Испания, за да се приложат тук, при нас. Например младежите, които се наслаждават повече на разходки из парка, отколкото да седят “на кафе”. Защото в България младежите са предимно из кафенетата. А там – седят на тревата, четат книги, говорят си, свирят на китара. Нещо различно.

- Деян, в Стралджа същото ли е?

Деян. Абсолютно, едно към едно. Разликата със Сандански е, че в моя роден град не останаха много млади хора.

Ани. Доста мои приятели, българи, харесаха страницата, макар че нямат нищо общо със Сандански и започнаха да следят новините, развитието на града. Впечатлява ги, че при нас се практикуват много спортове, има музикални прояви. Все неща, които в малките български градове изчезват.

- Ани, твое видео доби страхотна популярност, беше през 2013-та, когато започнаха протестите…

Ани. Да, паралелно и в Испания започнаха протестите. Тези, които обичаме истински Родината и живеем там, знаем как боли и искахме да бъдем поне мъничко част от това, което се случва тук, да сме съпричастни с българите, макар и от разстояние. Пред посолството ни в Мадрид се събрахме 150-180 сънародници. Тогава направих това популярно видео. Защото мечта на българските емигранти в Испания е не да идват у нас на почивка, а обратното – работят и живеят в Родината, а да ходят там за отдих.

- Испания е богата държава, направих справка в сайта на Световната банка – 1.4 трилиона долара БВП, което прави почти по 30 000 на човек. Същевременно непрекъснато четем за висока безработица там… 20% казвате…, особено сред младежите. Това неминуемо засяга и нашите сънародници-емигранти, нали?

Ани.Ако остане безработен… това е единственият вариант, при който българин би се завърнал у нас. Защото… няма случай, при който българин да ме е потупал по рамото, когато кажа, че ще се завърнем окончатено в България.

- Да, знам, че и двамата сте заминали в Испания точно с това намерение…

Ани. Всички българи, с които се запознах в Мадрид, обичат Родината, виждам го това, дори са много повече българи от тези, които са тук. Имам примери: Там много активно популяризираме родния фолклор или пък помагаме на сънародници да се лекуват в Испания.

Има много достойни българи, които говорят през сълзи за България и в същото време никой от тях не иска да се върне тук. “Родината е една, но и животът ми е един, семейството ми е едно”, каза моя позната. Нейният опит е горчив – съсипан бизнес в България… А някои се засягат, когато им кажат, че са избягали от страната ни.

Ето защо почти никой не ни разбира, когато кажем, че сме взели твърдо решение да се приберем. Това е много печално.

Деян. Средната заплата в Испания е 800-1000 евро. Познавам българи, които получават дори по 600 евро. А там разходите са убийствени – наеми за жилища, транспорт. И въпреки това хората предпочитат да живеят на минимума по испанския стандарт, но да са там.

- Следователно, има разлики не само в материалния смисъл…

Ани. Разликите са наистина големи, убийствени. Когато се връщаме в България, имаме чувството, че се връщаме назад във времето. Сякаш се качваме в една телепортираща машина и летим години назад.

Възприятието все пак зависи от човека – дали той поставя на преден план материалното или пък духовното.

“Там” е по-чисто, защитено – достатъчно е човек да погледне в Интернет. От гледна точка на духовното също има различия. Една от причините, която българи споделят, когато мотивират оставането си в Испания, е образованието на децата. Следват моралът и ценностите, които не срещат у нас.

Деян. Здравеопазването – също.

Ани. Когато погледеш един испанец, физиономията му е съвсем различна. Испанското лице излъчва спокойствие, то е усмихнато, то е щастливо, ведро. Ако видите българин, дори в Испания… смачкано.

- Смачкано?

Деян. Да, защото сме смачкани. Тъжен факт.

Ани. Ниe сме намръщени, това отразява нашето духовно състояние.

- Да, виждам това непрекъснато в големите ни градове. Някакви подвижни статуи сякаш вървят по улиците. Лица излъчват досада, дори страх се чете в очите. Тази смачканост е на всяка крачка, виждаш я в облеклото, поведението, в езика на телата. И то е заради катастрофалната разлика между тези, които имат и тези, които нямат… Испания по-социална държава ли е от България, бихте ли дали примери, ако е така?

Деян. Да, със сигурност e по-социална от България. Здравеопазването е напълно безплатно за работещите хора.

- Потребителска такса при лекаря плаща ли се?

Деян. Няма такава такса. Дори лекарствата с рецепта купуваш в аптеката с 50% намаление. Преди 2 години дори бе около 70% отстъпката. А за пенсионерите са кажи-речи безплатни. У нас много хората живеят на минус, парите не им достигат. Бих казал, че тези хора са герои, защото не са избягали. Ние, като се върнем тук, това ще искаме да кажем да хората – ще се справим, не унивайте.

- Сигурни ли сте?

Ани. Убедени.
Деян. Поне ще загинем геройски… (Смее се)
Ани. Казват ми… Ще се върнеш, ще се разочароваш и пак ще си дойдеш в Испания. Аз отвръщам, че няма как да се разочарова човек, който никога не е бил очарован.

Аз познавам идеaлно живота тук, знам какво да очаквам, какви трудности ще срещам и няма да имам самочувствието на българите, които се връщат с пари и мислят, че сега ще направят успешен бизнес в България.

Но някои пак се връщат в чужбина.

Деян. Не бях се връщал у нас 3 години. През това време… чета новини, говоря с хора… чувам маса потискащи неща. Идвайки насам си мислех, че и малкото хубаво, което помня, ще го видя в руини. Оказа се, че не е така…

- Пример?

Деян. Бях в Бургас преди дни. Автобусните спирки и автобусите бяха нови, таблото за разписанието им ми казва непрекъснато, колко още имам да чакам. Не бе така преди години.

- Бургас е сред малкото градовете, които правят изключение…

Деян. Но в моя роден и седемхиляден град – Стралджа – уличното осветление вече се захранва от слънчеви панели, това и в Испания не съм го виждал.

- Ани, защо се смееш?

Ани. Защото познавам Стралджа и виждам как всичко е затъващо там.
Деян. Но нещо все пак е направено!
Ани. Аз в Сандански не мога да видя нещо ново и различно…

- Е, как?!? Парка поразгледа ли го?

Ани. Имам предвид по-сериозните неща. За козметичните промени – добре.

Край на първа част            

Автор: Атанас Атанасов                                                           Източник : http://www.sandanski1.com/