Андалусия (Andalucía)

Андалусия (на испански Andalucía, изговаря се Андалу̀сия и Андалусѝя) е автономна област в Испания. Състои се от осем провинции: Хаен (Jaén), Кордоба (Córdoba), Севиля (Sevilla), Алмерия (Almería), Гранада (Granada), Малага (Málaga), Кадис (Cádiz) и Уелва (Huelva). Столицата е Севиля, където в седалището на местния парламент, а съдебната палата се намира в Гранада.

Андалусия е най-големият автономен регион по население и втори по територия след Кастилия и Леон. Регионът е разположен в южна Испания. На запад граничи с Португалия, на север с автономните региони Естремадура и Кастилия-Ла Манча, на изток с Мурсия и на юг със Средиземно море и Атлантическия океан.

Регионът е с богата история, датираща от хилядолетия. Владяна от финикийци, римляни, вестготи, маври и испанци, Андалусия е културна съкровищница, съхранила безброй паметници от различни цивилизации. В градовете Кордоба, Севиля и Гранада могат да се видят едни от най-големите постижения на ислямската култура. Стотици замъци и крепости се извисяват над бели градове и плодородни равнини, свидетели на вековната борба на испанците да отвоюват земите си от ислямските нашественици.

Днес Андалусия е динамично развиващ се регион и е световноизвестна туристическа дестинация. Освен културните паметници, Андалсия разполага с прекрасни плажове, множество курорти, като Марбеля, Торемолинос, Михас, Малага, Алмунекар, Салобреня; високи планини, включително Сиера Невада, с най-високия връх в Испания, Муласен (3,478 м); разнообразна природа от влажната делта на Гуадалкивир до пустините на Алмерия.

Древна история

Около 1000 г. пр. н. е. западна Андалусия е център на първата развита цивилизация на Иберийския полуостров, Тартес, спомената от Херодот[1], Страбон[2] и Плиний.[3] И досега са известни малко факти за тази цивилизация, която изчезва от историята през 5 век пр. н. е.

Финикийците колонизират части от крайбрежието през последната половина на второто хилядолетие преди Христа, като най-важният им град е Гадер (Кадис), един от най-старите градове в Европа, основат около 1,100 г. пр. н. е. След падането на финикийските градове под ударите първо на Асирия, а след това и на Персия, Картаген става главната сила в западното Средиземноморие и владее части от Андалусия. След поражението от Римската република в Първата пуническа война, Картаген завоюва цялата област. През 201 г. пр. н. е. в резултат на Втората пуническа война, картагенската власт на полуострова е ликвидирана и Андалусия става римсла провинция под името Бетика със столица Италика (близо до днешна Севиля). Бетика става една от най-богатите и важни провинции на Римската империя, като я осигурява с висококачествени метали (мед, желязо, сребро, злато) и селскостопански продукти.

По време на разпадането на Римската империя през 5 век, в днешна Андалусия се установяват първо вандалите, а след това вестготите. Вестгортското кралство успява да изтласка Византийската империя, която за кратко време владее юго-източна Андалусия.

Средновековие

Между 711 и 718 г., раздираното от вътрешни конфликти Вестготско кралство е разгромено от ислямски нашественици от Северна Африка, които завладяват почти целия полуостров, като Андалусия става техен основен център.

Първоначално Ал-Андалус, както арабите нарекли техните владения в Испания, е провинция на Умаядския халифат до 750 г. След това е основан независимият Кордобски емират, който през 929 прераства в Кордобски халифат. През 1031 халифатът се разпада на множество независими кралства, наречени тайфас, което улеснява Реконкистата на християнските кралства на север. През 1212 в северната част на Андалусия, при Лас Навас де Толоса става решителното сражение между мюсюлманите, подкрепяни от Алмохадите и обединениете армии на Кастилия, Арагон и Навара. Победата на испанците е повратна точка в Реконкистата, като ското след това са завладени Кордоба и Севиля и към средата на 13 век мюсюлманите владеят само Емирство Гранада в юго-източна Андалусия, където тяхната власт остава до 1492, когато испанците водени от кралица Исабела и крал Фернандо завладяват тяхната столица.

По време на ислямското владичество, андалуската култура и икономика процъфтяват. Построени са шедьври на архитектурата, като джамията в Кордоба и дворецът-крепост Алхамбра в Гранада. Развиват се науката, изкуството, астрономията, математиката, медицината. Селското стопанство отбелязва значителен напредък с въвеждането на напоителни системи и нови култури, като например ориз. През 10 век със своите повече от 500,000 жители, Кордоба е най-големият град в Европа.

Икономика

Брутният вътрешен продукт на Андалусия е $201,087,000,000 (2006), което я нарежда на второ място в Испания след Каталония и Мадрид. По БВП на човек на населението (€17,251), областта все още изостава от средното ниво за страната и е на предпоследно място, преди Естремадура.

Андалусия има добре развито земеделие, особено в плодородната долина на Гуадалкивир и оранжериите в провинция Алмерия. Добиват се големи количества пшеница, ориз, маслини, цитрусови плодове, ягоди, домати, корк.

Промишлеността е също добре развита. Сред по важните отрасли са черна металургия в Алхесирас; цветна металургия в Уелва (мед) и Линарес (олово); машиностроене в Севиля, Кадис, Кордоба, Мартос и други; автомобилостроене в Линарес; самолетостроене в Севиля и Кадис; вагоностроене в Линарес; корабостроене в Кадис, Пуерто Реал, Севиля и Уелва; електротехническа в Кадис, Севиля, Хаен; химическа в Уелва, Севиля, Малага, Гранада, Алмерия и други; нефтопреработвателна в Уелва и Алхесирас; текстилна в Севиля, Малага, Кодоба и хранително-вкусова промишленост, развита повсеместно.

Секторът на услугите играе най-голяма роля в икономиката на Андалусия, като с най-голямо значение е туризмът и съпътстващите го услуги.

Транспорт

Андалусия разполага с гъста транспортна мрежа, която включва над 1,500 км автомагистрали. Всички големи градове са свързани с националната железопътна мрежа, като има високоскоростна жп връзка на Севиля и Малага с Мадрид. Най-важните пристанища са Алхесирас (с най-голям товарооборот в Испания), Малага, Кадис, Уелва и Севиля. В Андалусия има над 40 летища, от които пет са международни – Севиля, Херес де ла Фронтера, Малага, Гранада и Алмерия.

Столица Севиля
Площ
– Общо
– % от Испания
2-ро място
87 268 km²
17,2%
Население
– Общо (2005)
– % от Испания
– Гъстота
1-во място
8 177 805 души
17,82%
92,12 души/km²
Автономен статут 11 януари 1982
Парламентарно представяне
– Места в Конгреса
– Места в Сената
62
40
Президент
Провинции Хаен, Кордоба, Севиля, Алмерия, Гранада, Малага, Кадис и Уелва

/wikipedia.org

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>